Лечебни растения

Лечебни са растения, които съдържат лековити (биологично активни) вещества и могат да бъдат използвани за получаване на билки.

Билки са отделни морфологични части или цели растения, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарства, храни, козметика.

Разнообразният релеф, геология и почви, специфичните микроклиматични условия и хилядолетната човешка дейност определят богатството и голямото разнообразие от видове растения, съобщества и природни местообитания на територията на България.

Oколо 770 вида, или 19% от всички видове растения у нас, са лечебни. Повечето от тях, около 760 вида, са диворастящи.

Около 250 от тях се ползват в големи количества за търговия и преработка. Останалите не са обект на икономически интерес, за сега, но за тяхното полезно действие има научни данни и практически доказателства.

Половината от всички лечебни видове у нас са многогодишни тревисти растения (глухарче, репей, тревист бъз, коприва, бял равнец, жълт кантарион, ружа, валериана, мента, лудо биле, живовляк, див чесън и др.).

20% са едногодишни растения (лайка, мак, синчец, очанка).

25% са храсти и дървета (върба, бреза, кестен, глог, шипка, трънка; хвойна, мащерка, малина, къпина, боровинка, смрадлика и др.) и най-малко, само 5%, са двугодишни тревисти растения (червен кантарион, пресечка, лечебна комунига).

С най-голям брой видове (над 30) се отличават следните семейства: Сложноцветни (лайка, бял трън, пелин, бял равнец), Устноцветни (исоп, котешка стъпка, маточина, мента, мащерка, босилек), Розови (роза, шапиче, шипка), Бобови (сминдух, гръмотрън, жаблек, глушина), Сенникоцветни (бучиниш, копър, кориандър), Лютикови (кукуряк, повет, горицвет) и Кръстоцветни (лечебна поточарка, синап).

Голяма част от лечебните растения са широко разпространени. Има и редки и застрашени видове, които са обект на защита. Някои от тях се срещат в по-малко от 10 находища в страната, с ограничен брой екземпляри. Голяма част от редките видове (над 70) са включени в Червената книга на България (2011). 43 вида се опазват съгласно  Конвенцията за международната търговия с растителни и животински видове (CITES). От застрашените на европейско ниво лечебни растения, в България се срещат 12 вида.

СЪГЛАСНО БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ СА ПОД ТРИ ТИПА ЗАЩИТА

Разрешени за стопанско ползване от естествените находища, но при определени допустими количества. 

Тези видове са под специален режим на опазване и ползване съгласно Закона за лечебните растения. Количествата (т.нар. квоти) се определят ежегодно със заповед на Министъра на околната среда и водите и се разпределят по области, като се изключват териториите на националните паркове, в които не е позволено стопанско ползване на тези видове.

В тази група са включени 11 вида, някои от които са: червен божур, лечебна иглика, лазаркиня, лудо биле, кисел трън, шапиче*, безстъблена решетка и др. Заповедта за видовете лечебни растения под специален режим на опазване и ползване и квотите за 2016 г. можете да видите тук.

Законът за биологичното разнообразие също въвежда режим за опазване и регулиране на стопанското ползване на видове лечебни растения, като: включва въвеждане на забрани за достъп до определени находища; определя срокове и методи за ползване и др. Условията за ползване на няколко вида лечебни растения, като блатното кокиче и видовете котенце, които не са включени в списъка от видове към Закона за лечебните растения, се определят именно от Закона за биологичното разнообразие.

Забранени за стопанско ползване

Лечебните растения от тази група са под специален режим на опазване и ползване, съгласно Закона за лечебните растения. Те могат да се берат само за лични нужди.

В началото на всяка година, Министърът на околната среда и водите  определя тези видове, със специална заповед. Списъкът включва 24 вида, между които: бодлив залист, пролетен горицвет, копитник, мечо грозде, момина сълза, панчичева пищялка, лечебна ружа, дилянка и др. Заповедта за видовете лечебни растения под специален режим на опазване и ползване за 2016 г. можете да видите тук. За 2016 г. заповедта въвежда пълна забрана за събиране на пирински (мурсалски) чай от естествените находища.  

Защитени съгласно Закона за биологичното разнообразие

Тази група обхваща 77 вида – 61 в списъка на Закона за лечебните растения и 16 вида лечебни растения, които са извън Приложението към ЗЛР. Събирането на тези видове от естествените находища е напълно забранено както за стопански, така и за лични нужди. Част от тях, например: венерин косъм; снежно кокиче; жълта тинтява; петниста тинтява; видове от род салеп; черно френско грозде; златовръх; циклама, блатен аир и др. са в категориите „застрашени” и „критично застрашени”.

Дори и най–широко разпространените видове при неправилно събиране и/или изчерпване на находищата до край могат бързо да намалеят, да станат редки и уязвими, и да се окажат в риск от унищожаване. Това е заплаха както за природата, така и за поминъка на местните общности, които разчитат на събирането на лечебни растения. Затова е важно да се опазват и ползват правилно, така че находищата да съществуват и се възобновяват. 

* Събирането на растения от видове от този род трябва да се извършва изключително внимателно, тъй като над 30 вида от него са защитени от Закона за лечебните растения. Видовете шапиче са трудни за различаване един от друг.

Лечебните растения заемат разнообразни екологични ниши и имат важна роля в екосистемите. Част от тях участват в състава на гори и храстови съобщества като преобладаващи видове и  придават облика на растителността. Такива са бреза, липа, бял бор, хвойна, черна боровинка, драка, шипка, смрадлика и др. Голяма част от плодовете на лечебни видове, като малина, боровинка, дива ягода и др. и семената са хранителна база за много животни.

Видове лечебни растения участват, включително като доминанти и в състава на редица природозащитно значими местообитания, включени в мрежата НАТУРА 2000.

С десетки пъти по-малка територия от тази на Индия и Китай, България притежава изключителни ресурси и пропорционално на площта си, ги превъзхожда по количества годишен износ.

Много от видовете се използват с повече от една цел – като подправки, в козметиката, във фитотерапията, фармацията и др.

Лечебните растения, от които се добиват билките са ценен ресурс за България и осигуряват приходи на местните общности, които живеят в близост до находищата, главно на социално слаби групи от населението. Важно е находищата да се опазват, да се управляват устойчиво, за да се осигури тяхното възобновяване и дългосрочно ползване.

България има реални възможности да увеличи приходите от този ценен ресурс като се търсят пазари, увеличи се култивираното отглеждане и се популяризират и развиват инициативи за преработка на суровината и добавяне на стойност тук, у нас.

Причините за ограниченото разпространение на определен вид растение са много и често са комбинация от няколко отрицателни фактора. Те могат да бъдат:

– Унищожаване на местообитанията или влошаване на условията в тях поради: изсичане на гори; разораване на пасища и ливади и засилване на земеделската активност; утъпкване и ерозиране на терените от прекомерна паша; строителство; промяна на водния режим и др.

– Специфични изисквания, които имат видовете лечебни растения към местата, където растат – влага, слънчево греене, температура, почви (примери: венерин косъм, златовръх, жълта и петниста тинтява, лудо биле и др.);

– Активно събиране за лечебни и декоративни нужди, особено, когато се събират корени и цели растения – безстъблена решетка, пирински чай, залист, гол сладник и др.

– Проблеми във възпроизводството и бавно нарастване – например младите растения при жълтата и петнистата тинтяви цъфтят и образуват семена за размножаване чак на осмата година от поникването, мечото грозде нараства много бавно, а се събират листата, като се отрязват целите стръкове и т.н.

– Малък брой индивиди в популациите (примери:  видове салеп, кокиче и др.)

– Промяна в климата, природни бедствия (лавини, пожари и т.н.) и др.