От древни времена българите населяват земя с богата и разнообразна природа, затова и живата връзка с природата е важна черта в българския национален характер. Празниците, народните песни и приказки, дори имената на децата ни са почерпани от природата или са свързани с нея. Поминъкът на народа ни също е неразривно свързан с природата. Само допреди няколко десетилетия сме били напълно зависими от това, което ражда земята. И днес, в почти всеки български дом се използват продукти, събрани от дивата природа. Ползването на билки по българските земи има народни традиции от хилядолетия.
Привързаността към лечебните растения е вплетена в много традиции и обичаи на народа ни и до днес. В българския празничен календар има специален празник на билките – Еньовден (24 юни). Смята се, че на Еньовден билките имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Според народното вярване болестите, които се лекували с билки били 77 и половина. За всички имало лек, само за половинката не се намирал. Затова на Еньовден се берат 77 билки, а за незнайната се посяга наслука към някоя трева, откъсва се наполовина и дай Боже да се случи тя лековита и магическа.
Фотограф: Руслан Йорданов
В по-ново време, името на България се прославя в целия свят с откритията на български фармаколози и лечители. Прочут пример е откриването на галантамина от лекаря-фармаколог Димитър Пасков. Това е алкалоид, изолиран от луковиците на блатното кокиче, който помага при лечение на детски паралич. Не по-малко известно е т.нар. „българско лечение” („curra bulgara“), създадено от лекаря Иван Раев на основата на алкалоида атропин, извлечен от лудото биле (беладона) и използвано при паркинсонизъм.
Днес, хиляди семейства, в райони богати на находища от лечебни растения, но без сигурно препитание, разчитат на приходите от събиране, продаване и изкупуване на билки. Местните общности пазят традициите и предават познанията за билките от поколение на поколение.
България е най-големият износител на лечебни растения в Европа и един от първите в света. Поддържането на позициите ни на световния пазар на суровини от лечебни растения, както и развитието на икономиката на страната ни зависи главно от това да има достатъчно и добре подготвени хора, които да ги събират от дивата природа.
През последните две десетилетия броят на знаещите и умели берачи намалява все повече. Традиционните занимания на местните общности постепенно изчезват. Събирачеството на билки отмира в почти цялата страна, с изключение на североизточна България. Не се полагат почти никакви грижи за обучение на берачи. В общественото пространство отсъства информация за важната мисия на събирачите. Почти неизвестно е, че техният труд изисква много познания, отлични умения, изключително трудолюбие, издържливост и постоянство. Берачите са в началото на производствена верига, която създава важни за здравето на хората и за ключови отрасли на икономиката като селското стопанство, производството на храни и козметика продукти, без които не бихме могли да съществуваме.
България се нарежда на първо място в Европа и на едно от първите места в света по износ на суровини от лечебни растения. Годишно у нас се събират към 17 хил. тона билки, които се реализират за около 25 млн. евро. Сред най-продаваните билки са: цветове от липа, лайка и глог; плодове от кориандър, шипка и къпина; листа от мента, глог и маточина и корени от коприва.
90% от добиваните у нас билки се изнасят в чужбина като суровина. Преработката им става главно в Германия, Испания, Франция и Италия. Билките се изнасят от България предимно изсушени. Изсушаването, добавя едва 4-5% стойност към растителната суровина. Всяка, дори и най-простата, последваща преработка добавя до 20-30%, а готовите продукти са с най-голяма добавена стойност – 70-80 %.
Цената на българските билки е ниска – средно 1 400 евро за тон. Страни със силно развита преработваща индустрия, продават билките като продукти и постигат многократно по-висока средна цена на тон: 4 950 евро за Франция, 7 700 евро за Швейцария и 20 810 долара за Япония.
Народът ни губи огромни финансови средства и многобройни работни места като изнася билките под формата на суровини, вместо да ги преработва на място и да придобива печалбата. Имаме възможност сериозно да увеличим приходите си от тези ценни ресурси като добиваме повече чрез култивиране на лечебни растения и развиваме производство на продукти от тях.
Националното ни законодателство определя два типа ползване на лечебни растения от дивата природа:
СТОПАНСКО (за икономически дейности), в големи количества
Може да се извършва само с издадено позволително и след заплащане на такса в съответната институция, отговорна за територията, в която се намира находището на лечебни растения: община, горско или ловно стопанство, дирекция на национален парк или областна управа.
ЗА ЛИЧНИ НУЖДИ (в ограничени количества)
“Билки за лични нужди”, съгласно Закона за лечебните растения, са събрани в свежо състояние, от едно лице, за един ден, следните количества от:
- корени, коренища, луковици или грудки – до 1 кг;
- стръкове – до 2 кг;
- листа – до 1 кг;
- кори – до 0,5 кг;
- цветове – до 0,5 кг;
- семена – до 0,1 кг;
- плодове – до 10 кг;
- пъпки – до 0,5 кг;
- талус – до 1 кг.
Правилата за събиране на билки са регламентирани в специална Наредба към Закона за лечебните растения.
При нарушения на изискванията на закона, отговорните органи налагат глоби и имуществени санкции.
Най-важното условие за успешно бране на качествени билки е доброто познаване на видовете лечебни растения и техните характерни белези. Трябва да се знае и в какви местообитания се срещат, при какви условия растат – слънчеви или сенчести, сухи или мочурливи, в гората или по ливади и пасища и т.н.
Съществуват редки и застрашени лечебни растения, които са под защита на Закона и тяхното събиране е ограничено или забранено. Когато се събира вид, който е близък по външни белези с един рядък и защитен вид, трябва добре да се научат разликите между двата.
Най-подходящото време за събиране на билки трябва да е съобразено с фазата на развитие на конкретния вид, както и с това в коя част на растението се натрупват активните вещества и кога са в най-голямо количество. Преждевременното или закъснялото бране води до похабяване на ресурси, тъй като се събират билки със слаби лечебни свойства и с ниско качество, като например прецъфтяла липа, риган или жълт кантарион, зелена шипка, разпукнати пъпки от топола, разпукнати борови връхчета и т.н.. За някои растителни видове е важно дори през коя част на деня се събират. Например, за растението напръстник е установено, че следобед е най-богато на гликозиди. Te действат благоприятно на сърцето и правят растението ценно за събиране. Цветовете на маслодайната роза пък се събират призори, до 10 часа.
Билки се берат само в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на сутрешната роса. Не се берат билки по време на дъжд и след него, защото някои, като напр. маточина, мента, коприва почерняват при сушенето. Изключение правят само тези билки, които ще се употребят свежи.
Не бива да се допуска увреждане на находищата в резултат на събирането.
Берат се само тези части от лечебните растения, които се употребяват като билки – стрък, листа, цветове и т.н.. Цветовете, плодовете и семената се събират, без да се увреждат другите части. Напримерт при събиране на липов цвят не бива да се изрязват големи, а само тънки, връхни клонки или да се берат само съцветията. При събиране на надземни части не се допуска изкореняване на растения, рязане на стъбла и клони. Недопустимо е да се изкореняват растения и след това да се изрязват стръковете от тях, каквито лоши практики има с жълт кантарион, риган, бял равнец, мащерка. Това води до намаляване на запасите и унищожаване на находищата.
Брането на билки трябва да се извършва само в райони с плътни находища. В тях лечебните растения се възстановяват по-лесно след бране. Избягвайте брането на единични и разпръснати растения. При събирането на диворастящи видове не трябва да се унищожава цялото находище, а да се остави поне 1/3 от най-добрите екземпляри, за да се осигури естествено семенно размножаване и възстановяване на находището. Това е особено важно, когато се изваждат корени и други подземни части. При наличие на узрели плодове и семена те трябва да се разпръскват, за да подпомогнем размножаването.
Не бива да се бере всяка година от едно и също находище, а да се търсят нови и да се редуват, за да се даде време за възстановяване. Повторно събиране на билки от определено находище трябва да става чак след възстановяване на популацията.
Билките изискват чистота!
Нe бива да се забравя, че от събраните билки ще се приготвя лекарство или друг продукт за крайния потребител. Берат се само здрави и чисти растения, по които няма паразити. Не се събират билки от млади, недобре развити или увредени растения.
Берачите са длъжни да поддържат добра лична хигиена. Забранява се на лица, страдащи от остри заразни заболявания, с отворени рани или кожни инфекции, да събират билки. Брането става с чисти ръце, с чисти инструменти, без ръжда по режещите части. Събирането трябва да е в чисти съдове. При бране на отровни, силнодействащи или алергизиращи билки е важно да се ползва подходящо облекло, ръкавици и маски за лицето.
Събраните билки трябва да се пазят от замърсяване с почва, пясък, камъчета, пера, сламки и др., както и да не се обработват с препарати против вредители и насекоми.
Билките да се събират далеч от оживени пътища, индустриални зони и други замърсители. Тези, които растат в чертите на града са подложени на замърсяване и не само губят лечебните си свойства, но и натрупват токсични вещества.
При всяко излизане за билки трябва да се бере само от един вид. Смесването на различни видове е не само нежелателно, но може да бъде и опасно. Това важи особено за отровните и ароматни растения.
При брането на отровни билки не бива да се яде, да не се пипат очите, носът, устата и др. Преди ядене ръцете да се измиват грижливо. Бременни жени, кърмачки и деца в никакъв случай не трябва да събират билки от отровни, силнодействащи и алергизиращи растения.
Свежите билки, особено листата, цветовете, сочните плодове и др., се слагат в кошове, кошници, кутии, касетки и др., без да се притискат, мачкат и уплътняват, за да не се увреждат механично и да не се запарват.
Не се препоръчва свежите билки да се слагат в торби, денкове или найлонови чували, защото много лесно се запарват и съсипват.
Съдовете, използвани при събиране на билки, трябва да се поддържат чисти и съхраняват на места, недостъпни за домашни животни, гризачи, птици.
Транспортните средства, с които се превозват свежите билки, трябва да се поддържат чисти, сухи и да се застилат или покриват.
Набраният материал не се оставя в никакъв случай на куп. Почиства се от развалени части, случайно попаднали други растения, минерални и органични примеси и се суши веднага. Ако не са осигурени достатъчно рамки или помещения за сушене, билките се изваждат от съдовете и се разстилат временно на чисто и сухо място, върху чисти постелки, без достъп на насекоми, гризачи, птици и домашни животни.