Ресурсите от лечебни растения са изключително ценни за природата, за поминъка на местните общности, за икономиката на страната ни, но са и силно уязвими. Затова трябва да знаем точно с какви количества разполагаме и къде се намират те. Само с тези познания в наличност можем правилно да определяме как да ги ползваме, за да им дадем възможност да се самовъзобновяват и да съществуват години напред. Това се нарича устойчиво ползване.

Основните цели на оценката на ресурсите са:

• установяване местоположението на находища на лечебни растения ценни за стопанските дейности;
• определяне на експлоатационните запаси – количеството полезна биомаса, която може да се събере от даден вид от всички подходящи за събиране находища на вида на дадена територия;
• определяне на възможния годишен добив;
• изготвяне на предписания за ползване и опазване.

Определянето на количеството суровина за ползване е важно по две причини:

• Първо: за опазване на находищата и определяне на природозащитни мерки. Оценката позволява да се определи каква част от суровината може да се ползва без това да увреди находището и да постави под заплаха неговото дългосрочно самовъзобновяване и съществуване.
• Второ: за да се оцени стопанската перспективност на ресурсите, за планиране и организиране на събирането на суровина и да ориентира събирачите и изкупвачите на билки за обема, който могат да ползват от дадено находище.

Законът за лечебните растения поставя следните изисквания за оценката на ресурсите

В плановите документи на общините (Общинските програми за опазване на околната среда); на защитените територии (Планове за управление), както и към горскостопанските планове и програми трябва да бъде разработен специален раздел „Лечебни растения”. Той включва описание на местоположението на естествените находища на лечебни растения, условията в местообитанията, както и оценка на количеството и състоянието на ресурсите. На базата на тази оценка трябва да се взимат решения за това дали и колко растителен материал може да се събере от конкретното находище на даден вид.

КАК СЕ ИЗВЪРШВА ОЦЕНКАТА НА РЕСУРСИТЕ?

Определят се плътни, достъпни, отдалечени от автомобилни пътища, сметища и други замърсители находища, които са подходящи за събиране и се описва местонахождението и площта им. Това се извършва с GPS и събраните данни захранват електронна база в географска информационна система (ГИС).

По руска „Методика за определяне на запасите от лечебни растения” (1986), адаптирана и прилагана успешно у нас от МОСВ и други институции, се оценява количеството биомаса, което даденият вид растение образува. В Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН и други научни институти има експерти, които са подготвени да извършват такива оценки. В тях трябва да участват и общинските експерти по екология, билкозаготвители, билкосъбирачи, служители в горски стопанства. Така ще научат за видовете лечебни растения и ценните за стопански цели находища. Ще могат да планират колко да се събира от тях, като се съобразяват с мерките за опазване и оставят на находищата време в покой, за да се самовъзобновяват.

За повече информация разгледайте презентацията, представяща пример за извършване на оценка на ресурсите!

Мониторингът е наблюдение на развитието на растенията и на на тяхното здравословно състояние, както и това на находищата. Резултатите от него са важни за опазването и устойчивото ползване на лечебните растения. Наблюденията върху развитието на растенията са важни също и за определяне на точния период на събиране. Всяка година в резултат на конкретните метеорологични условия настъпването на различните фази в развитието на растенията – развитие на вегетативните органи, на цветовете, образуване на плодове и семена и т.н., може да се промени във времето, а от там и периода за бране.

При мониторинга се регистрират и метеорологични явления, които могат да нанесат сериозни вреди и да намалят стопанската продуктивност, като силни ветрове, проливни дъждове и градушки, пролетни мразове и слани. Късни мразове и поройни дъждове по време на цъфтеж, например могат да доведат до намалено опрашване и образуване на плодове, а от там цели находища на видове като боровинка, шипка, трънка и др. да имат нисък добив на плод.

В България съществува Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), под ръководството на Изпълнителната агенция по околна среда. В списъка на висшите растения, в нея, са включени 18 вида лечебни растения.

Един от най-успешните подходи за опазване на местообитания и находища на лечебни растения е обявяването на защитени територии – резервати, национални и природни паркове, защитени местности. В тях се прилагат мерки и ограничения при ползване на лечебните растения. Tака се съхраняват популации, които са ценен ресурс за научни изследвания и обучение, както и източник на генетичен материал за възстановяване на увредени или унищожени находища. В границите на Национален парк „Централен Балкан” например, се опазват находища на 166 вида, което е 66,4% от всички видове лечебни растения в България.

Голям брой защитени местности у нас са обявени с цел опазване на находищата на редки видове лечебни растения. Пример за това, в област Пловдив, са защитените находища на блатно кокиче, в община Първомай.

Мерките за опазване на находищата включват дейности за поддържане на условията, при които вирее даденото растение – влажност, осветяване, защита от вятър и/или подпомагане на неговото развитие като подсяване със семена от растението и др. Основните подходи за опазване на находищата са два:

1. Да се оставят, при събирането, част от най-добрите екземпляри за естествено семенно размножаване и възстановяване на находището.
2. Да не се бере всяка година от едно и също находище и да се оставя период на възстановяване на ресурсите.